който става роб на навика, обхождайки всеки ден едни и същи пътеки, който не променя стъпката, който не рискува и не сменя цвета на дрехите си, който не говори и не познава.
Бавно умира този, който избягва страстта, който предпочита черното пред бялото и точката над I-то пред съвместно изживяните емоции, и по-точно тези, които карат очите да светят, които правят от прозявката усмивка и карат сърцето да тупти пред грешката и пред чувствата.
Бавно умира този, който не обръща масата, който е нещастен на работата си, който не рискува сигурността заради несигурността, за да преследва една мечта, който не си позволи поне един път в живота да избяга от всички изслушани съвети.
Бавно умира този, който не пътува, който не чете, който не слуша музика, който не открива милост в себе си.
Бавно умира този, който разрушава истинската любов, който не допуска да му се помогне, който прекарва дните си в оплакване за собствената си злощастна съдба и за дъжда, който не спира...
Бавно умира този, който се отказва от плановете си преди да ги е започнал, който не пита за нещата, които не знае и не отговаря, когато го питат за нещата, които знае.
Избягваме смъртта малко по малко, помнейки винаг, че това да си жив изисква едно далеч по-голямо усилие от простия акт на дишането.
Само пламенното търпение ще успее да постигне истинско щастие.
Pablo Neruda
Няма коментари:
Публикуване на коментар